простотия
Облик
простотия (български)
ед.ч. | прос·то·тия | |
---|---|---|
членувано | прос·то·ти·я·та | |
мн.ч. | прос·то·тии | |
членувано | прос·то·ти·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Качество или проява на прост, неук, невъзпитан човек.
- Множество от прости, неуки или наивни хора.
Етимология
Фразеологични изрази
От простотията си пати
Превод
|
|