провокатор
Облик
провокатор (български)
ед.ч. | про·во·ка·тор | |
---|---|---|
непълен член | про·во·ка·то·ра | |
пълен член | про·во·ка·то·рът | |
мн.ч. | про·во·ка·то·ри | |
членувано | про·во·ка·то·ри·те | |
бройна форма | про·во·ка·то·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Лице, което провокира, предизвиква нещо или някого. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
- ↑ провокатор в РБЕ на ИБЕ