приятен
Облик
приятен (български)
ед. ч. | м. р. | при·я·тен | |
---|---|---|---|
непълен член | при·ят·ния | ||
пълен член | при·ят·ни·ят | ||
ж. р. | при·ят·на | ||
членувано | при·ят·на·та | ||
ср. р. | при·ят·но | ||
членувано | при·ят·но·то | ||
мн. ч. | при·ят·ни | ||
членувано | при·ят·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който доставя удоволствие. Приятен разговор.
- Привлекателен, мил, симпатичен. Приятен човек.
Етимология
Заемка от рус. приятный при старобълг. приѩтьнъ (*pri-jentьnъ), свързана с лит. imtinas „този, който трябва да се вземе“ < слав. *jenti (старобълг. въз-ѩти) „взимам“
Фразеологични изрази
Синоними
- любезен, мил, симпатичен, ласкав, прелестен, миловиден, грациозен, весел, забавителен
- привлекателен, обаятелен, пленителен, съблазнителен
- удобен, приветлив, радушен
- добър, благ
- хубав
- обичлив
- очарователен
- по сърце, подходящ
- приятно изненадващ, свеж, стимулиращ
- стегнат, издокаран, изтупан
- уютен, топъл
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|