притома
Облик
притома (български)
ед.ч. | при·то·ма | |
---|---|---|
членувано | при·то·ма·та | |
мн.ч. | при·то·ми | |
членувано | при·то·ми·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- поет. Състояние на отмаляване, слабост, предизвикано от силно любовно преживяване или от усещане за много приятно изживяване.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- притома в РБЕ на ИБЕ