признак

признак (български)

признак ±

ед.ч.		приз·нак
	непълен член	приз·на·ка
	пълен член	приз·на·кът
мн.ч.		приз·на·ци
	членувано	приз·на·ци·те
бройна форма		приз·на·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Характерна черта, особеност, която е вътрешно присъща на някого или нещо, отличава някого или нещо.

Превод

английски: sign, symptom, feature, indication арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Zeichen, das Merkmal, das Attribut, die Indikation норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: при́знак словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: indice холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• качество, отличителна черта, свойство, атрибут
• указание, белег, знак, симптом, знамение, предзнаменование, предвещание, личба
• улики, данни, следи
• символ
• обозначение, название, наименование, значение, смисъл
• следа, диря, частица, капка, капчица
• характер, естество, отличителен белег
• черта на характер, особеност, подробност, детайл