приветливост
Облик
приветливост (български)
ед.ч. | при·вет·ли·вост | |
---|---|---|
членувано | при·вет·ли·вост·та | |
мн.ч. | при·вет·ли·вос·ти | |
членувано | при·вет·ли·вос·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
приветливи, прил. 1. Който е изпълнен с доброжелателство; предразполагащ. Приветлива жена. 2. Приятен, хубав. Приветлива къща.същ. приветливост, приветливостта, ж.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- привлекателност, примамливост, отзивчивост, любезност, вежливост
- красота, хубост, очарователност
- добродушие, общителност
- дружелюбност, обичливост
- непринуденост
- сърдечност, топлота, задушевност