почвам
почвам (български)
| Сегашно време | поч·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | поч·вах |
| Мин. несв. време | поч·вах |
| Повел. наклонение | поч·вай |
| Мин. страд. причастие | поч·ван |
| Мин. деят. св. причастие | поч·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | поч·вал |
| Сегашно деят. причастие | поч·ващ |
| Деепричастие | поч·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. глагол: почѩти, почьнѫ, образуван с представка по- от *čēntī, *čьnon, който е възникнал по І палатализация от *konъ, *konьcь.
Сродни думи: староинд. kanīnas „млад“, kanisṭhas „по-млад“, kanā „момиче“, kаnуā „девица“, авест. kainyā „неомъжена девойка“, старогръц. καινός „нов“, лат. rесēns „нов, скорошен“, гал. Cintus, Cintugnātos (лат. Primigenitus) „първороден“; ирл. cinim „възниквам“, cétne „пръв“, уелс. cenedl „род, народ“, cyn(t) „пръв, преди“ от ие. *kan-/ken-.
Фразеологични изрази
Синоними
- започвам, захващам, залавям се, предприемам, подхващам, начевам, подемам, подкачам, заемам се, правя опит, посягам да, престъпвам, встъпвам, вземам че, вземам та, вземам да, понечвам
- пускам в ход, основавам, образувам, създавам, лансирам
Превод
|
|