похищавам
Облик
похищавам (български)
Сегашно време | по·хи·ща·вам |
---|---|
Мин. св. време | по·хи·ща·вах |
Мин. несв. време | по·хи·ща·вах |
Повел. наклонение | по·хи·ща·вай |
Мин. страд. причастие | по·хи·ща·ван |
Мин. деят. св. причастие | по·хи·ща·вал |
Мин. деят. несв. причастие | по·хи·ща·вал |
Сегашно деят. причастие | по·хи·ща·ващ |
Деепричастие | по·хи·ща·вай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186, несвършен
(класификация — преходен)
- Вземам, отнемам насила, с принуда. [1]
Етимология
Старобълг. хытити, хыштѫ.
Свързан с хващам.
Фразеологични изрази
Синоними
грабя, отвличам, крада, отнемам, грабвам, заграбвам, задигам, завличам, вземам, присвоявам, обсебвам
Превод
|
|