потеря
Облик
потеря (български)
ед.ч. | по·те·ря | |
---|---|---|
членувано | по·те·ря·та | |
мн.ч. | по·те·ри | |
членувано | по·те·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Група въоръжени лица, които преследват някого. Турска потеря.
Етимология
Производна от диал. терам „гоня“ - сравни старобълг. тѣрати „гоня“, сръб. тjерати „преследвам (по вода)“, словен. terati „питам“, унг. terel „гоня“ които са сродни с иран. *tar- „преминавам, упътвам се“ (< ИЕ *terh2-), представено в осет. тæрын „гоня“, памир. вах. zə-trun „разгонвам“, парт. wi-δār „карам да си отиде“, гурани tārin „изгонвам“, нперс. gudaštan, срперс. tarwīnītan „превъзмогвам“ (*wi-tar-). Сродна с натирвам, трая.
Фразеологични изрази
Превод
|
|