порок

порок (български)

порок ±

ед.ч.		по·рок
	непълен член	по·ро·ка
	пълен член	по·ро·кът
мн.ч.		по·ро·ци
	членувано	по·ро·ци·те
бройна форма		по·ро·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Осъдителен недостатък на характера
2. Физически недостатък

Етимология

старобълг. порокъ „порицание“ (Супр.) < *po + *rokъ, срв. оброк, срок, пророк, като *rok- е същ. от *rek- „река“.

Превод

английски: vice (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: מום (he) (мум) индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: el vicio (es) италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: порок (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• слабост, страст, наклонност
• недостатък, несъвършенство, непълнота, дефект
• зараза, развала, поквара