поражение

поражение (български)

поражение ±

ед.ч.		по·ра·же·ние
	членувано	по·ра·же·ни·е·то
мн.ч.		по·ра·же·ния
	членувано	по·ра·же·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Неуспех, несполука във война или в някакво състезание. Не познавам поражение. Претърпявам поражение.

Превод

английски: defeat (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Niederlage (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: поражение (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: poraz (hr) чешки: [[]] шведски: [[]] японски: 敗北 (ja)

Синоними

• несполука, неуспех, неудача, крах, крушение, погром, удар
• разгром, разстройство, разруха, отстъпление
• провал
• опустошение, опустошаване, разорение, разоряване, унищожение, унищожаване, разрушение
• отблъскване, отбиване, отпор
• упадък, проваляне