Направо към съдържанието

повод

От Уикиречник

повод (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Събитие, случка, ситуация или обстоятелство, което е конкретна, пряка причина за нещо, поради което нещо се извършва. [1]

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: occasion
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: ocasión
  • италиански: occasione
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: der Anlaß, die Veranlassung
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: повод
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: occasion
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

причина , мотив, случай

Производни думи

  1. повод в РБЕ на ИБЕ