Направо към съдържанието

пленник

От Уикиречник

пленник (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

  1. Човек, който е заловен от противник и се намира в плен. [1]

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: captive, prisoner-of-war
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: δεσμώτης
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: cautivo
  • италиански: prigioniero
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: der Gefangener
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: пле́нник
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: esir
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: captif
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

  1. пленник в РБЕ на ИБЕ