питам
питам (български)
| Сегашно време | пи·там |
|---|---|
| Мин. св. време | пи·тах |
| Мин. несв. време | пи·тах |
| Повел. наклонение | пи·тай |
| Мин. страд. причастие | пи·тан |
| Мин. деят. св. причастие | пи·тал |
| Мин. деят. несв. причастие | пи·тал |
| Сегашно деят. причастие | пи·тащ |
| Деепричастие | пи·тай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид.
(класификация — ?)
- Задавам въпрос.
- Искам обяснение за нещо; търся разрешение; търся, искам да науча.
Етимология
старобълг. пытати ἐξετάζειν (Супр., Ман. хр.), испытати (Ман. хр.). Праслав. *pytati (сърбохърв. питати, питам, словен. pitati, pitam „питам, искам“, слов. руtаť „моля“, пол. руtаć, г.-луж. руtаć, д.-луж. руtаś „питам“, рус. пытать „мъча“, укр. питати „питам“, белор. пытаць „питам“) е итеративно-дуративен глагол, съотносим към *pъtati (чеш. ptati se „питам се“). Глаголът питам е идеален пример за семантичното развитие в слав. езици (питам, моля, мъча). Сродни думи: лат. puto, putārе „подрязвам, подреждам, почиствам; смятам“, amputāre „отрязвам“, тохар. А putk- „съдя, различавам“ от основа ИЕ *p(e)u-/*pu-t- „режа, удрям“ (лит. piauti, piauju „режа, кося, жъна; мъча, преча, хапя“, гръц. παίειν, кипър. (презенс) παFίω „удрям“, лат. pavīre „удрям“.
Фразеологични изрази
Синоними
запитвам, попитвам, подпитвам, разпитвам, задавам въпрос, интерпелирам
Превод
|
|