пеш
Облик
пеш (български)
ед.ч. | пеш | |
---|---|---|
непълен член | пе·ша | |
пълен член | пе·шът | |
мн.ч. | пе·шо·ве | |
членувано | пе·шо·ве·те | |
бройна форма | пе·ша | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- край на връхна дреха, диря, следа
Етимология
с. Вардун
Фразеологични изрази
Не можеш му хвана пеша.
Превод
|
Синоними
диря, следа