печат
Облик
(пренасочване от печата)
печат (български)
ед.ч. | пе·чат | |
---|---|---|
непълен член | пе·ча·та | |
пълен член | пе·ча·тът | |
мн.ч. | пе·ча·ти | |
членувано | пе·ча·ти·те | |
бройна форма | пе·ча·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Средство с което се възпроизвежда идентичен текст или други изображения, обикновено с мастило върху хартия при използването на печатна преса.
Етимология
Старобълг. печать (Син. мол., Ен. ап., Клоц., Супр.), (за)печатьлѣти „(за)печатвам“ (Зогр., Супр.), запечѣтьлѣти (Асем.). Праслав. *реčětь - с тюркско посредничество предвид глаголната форма *реčět-le-, от груз. ბეჭედი (bеč'edi) „пръстен, печат“. - по продуктивния модел за отименни глаголи в тюрк. езици. Сравни чуваш. пичет „печат“ (от рус.), пичетле „печатам“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- щемпел, клеймо
- белег, отпечатък, диря, знак, следа, изображение
- преса, журналистика
- пломба
- етикет, етикетче