пейка

пейка (български)

пейка ±

ед.ч.		пей·ка
	членувано	пей·ка·та
мн.ч.		пей·ки
	членувано	пей·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Приспособление за сядане на няколко човека, обикновено дървен плот върху подпори; скамейка.

Етимология

Заета през тур. peyke „пейка“ от нперс. پايگاه [pājgāh] „основа“, двусъставна дума от پا „крак“ и گاه „място“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: peyke (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: banc (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

скамейка

Производни думи

гергеф, тезгях