паша
Облик
паша (български)
ед.ч. | па·ша | |
---|---|---|
членувано | па·ша·та | |
мн.ч. | па·ши | |
членувано | па·ши·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 38
Две значения в зависимост от ударението в средата или края на думата:
- Па̀ша - наличие на трева по мери и ливади за пасене на добитък.
- Паша̀ - високо почетно звание в Турската империя и Турция.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|