охотен
Облик
охотен (български)
ед. ч. | м. р. | охо·тен | |
---|---|---|---|
непълен член | охот·ния | ||
пълен член | охот·ни·ят | ||
ж. р. | охот·на | ||
членувано | охот·на·та | ||
ср. р. | охот·но | ||
членувано | охот·но·то | ||
мн. ч. | охот·ни | ||
членувано | охот·ни·те |
Прилагателно име, тип
Който се извършва с охота.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|