отмъщение
Облик
отмъщение (български)
ед.ч. | от·мъ·ще·ние | |
---|---|---|
членувано | от·мъ·ще·ни·е·то | |
мн.ч. | от·мъ·ще·ния | |
членувано | от·мъ·ще·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Отмъщение значи въздаяние за злина, наказание за сторено зло - особено право на Бога, в което се намесваха отмъстителите; макар и мнозина да предполагат, че с думата отмъщение, островитяните са означавали богинята на правосъдието Дихе, която гърците и римляните, са считали за дъщеря на Юпитер, и от която се страхували, като от едно независимо, справедливо и неукротимо божество.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
възмездие, отплата, мъст, реванш, наказание