отзвук

отзвук (български)

отзвук ±

ед.ч.		от·з·вук
	непълен член	от·з·ву·ка
	пълен член	от·з·ву·кът
мн.ч.		от·з·ву·ци
	членувано	от·з·ву·ци·те
бройна форма		от·з·ву·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Книж. Отразеният и повторен звук, който се получава при сблъскване на звукова вълна с някаква преграда (стена, планина и под.) и връщането ѝ до мястото, където е произведен звукът; ехо.
2. Прен. Изразено, изказано мнение за нещо или ответна реакция на нещо; отзив, отклик.

Превод

английски: echo, reverberation response, reaction арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Nachhall, der Widerhall норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• отзив, отклик, отглас, глас, ек, ехо, екот, отговор, ответ, отражение
• реакция, последица, резултат