опит
Облик
опит (български)
ед.ч. | опит | |
---|---|---|
непълен член | опит-а | |
пълен член | опит-ът | |
мн.ч. | опит-и | |
членувано | опит-и·те | |
бройна форма | опит-а | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Съвкупност от практически усвоени знания и умения.
- Възпроизвеждане на някакво явление с цел да се провери твърдение или предположение или да се илюстрира процес.
- Пробно осъществяване на нещо; проверка (за годност, здравина и други).
- Действие за осъществяване на нещо.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- проба, експеримент, изпитване, практика, опитност, знания, познания, подготовка
- сондаж, проверка, опитване
- доказателство, демонстрация
- изпитание, изпробване
- начинание, усилие, призив
- напрежение, старание