ст.-бълг. олово μόλυβδος (Супр.), ср.-бълг. елово. Сравнява се с лит. alvas, латв. alva „калай“, старорус. оловь, чеш. olovo, старопол. ołów със същото значение. Трудно може да се сравни с индоевроп. корен *al(ǝ)- „бял“ (?), тъй като това не отговаря на външния вид на метала (срв. особено лат. plumbum nigrum „черно олово“). Вероятно със субстратен, не-ИЕ произход (виж желязо, мед) или странстващ термин. Връзката с лат. plumbum, ст.-в.-нем. blīo, blīwes, баски berun, ср.-ирл. luaide (> герм., ст.-англ. lēad, ср.-д.-нем. lod(e) „олово“ > лит. liūdė „оловна тръба“) не е много ясна. Сравни угро-фин. названия: унг. ón „калай“, ólom „олово“, хант. олна „олово“, марий. вулне „калай“.
