ода

ода (български)

ода ±

ед.ч.		ода
	членувано	ода·та
мн.ч.		оди
	членувано	оди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Литер. Вид лирическо произведение с тържествен, приповдигнат тон, което изразява възторг, преклонение пред лице или събитие.
2. Муз. Oркестрово-хорово произведение с тържествен характер, възпяващо лице или събитие.
3. Истор. Група от 400 кърджалии, еничари.

Превод

английски: ode (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: oda (es) италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: oda (la) литовски: [[]]

немски: Ode (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: ode (pt) румънски: [[]] руски: ода (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: ode (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Източници

• ода в РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, Институт за български език