обсебване

обсебване (български)

обсебване ±

ед.ч.		об·себ·ва·не
	членувано	об·себ·ва·не·то
мн.ч.		об·себ·ва·ния
	членувано	об·себ·ва·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 71

1. Натрапливо състояние, характеризиращо се с повтарящи се мисли, образи или пориви.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

кражба, открадване, присвояване, отнемане, заграбване, ограбване, грабеж, узурпация