обица

обица (български)

обица ±

ед.ч.		оби·ца
	членувано	оби·ца·та
мн.ч.		оби·ци
	членувано	оби·ци·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Обица̀ (или обеца̀) е вид украшение, накит, бижу, което се носи на ухото. За целта в ухото се пробиват дупки, където се закачат обиците. Носят ги както жени, така и мъже. Изработват се от най-различни материали - пластмаса, метал, дърво, стъкло, скъпоценни камъни и други. Формата и големината на обиците е твърде разнообразна.

Етимология

виж обеца.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• висулка, медальон, пискюл
• стреме, гривна, халка, скоба