обиколен
Облик
обиколен (български)
ед. ч. | м. р. | оби·ко·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | оби·кол·ния | ||
пълен член | оби·кол·ни·ят | ||
ж. р. | оби·кол·на | ||
членувано | оби·кол·на·та | ||
ср. р. | оби·кол·но | ||
членувано | оби·кол·но·то | ||
мн. ч. | оби·кол·ни | ||
членувано | оби·кол·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който обикаля, а не се движи направо. По обиколни пътеки. Обиколен маршрут.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
косвен, уклончив, прикрит, неискрен, непочтен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|