нотариус
Облик
нотариус (български)
ед.ч. | но·та·ри·ус | |
---|---|---|
непълен член | но·та·ри·у·са | |
пълен член | но·та·ри·у·сът | |
мн.ч. | но·та·ри·у·си | |
членувано | но·та·ри·у·си·те | |
бройна форма | но·та·ри·у·са | |
звателна форма | но·та·ри·у·се |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
От латински notarius скорописец .Съдебен чиновник , който удостоверява с подпис и печат истинността на юридически актове и документи.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
архивар, регистратор, секретар