нота
Облик
нота (български)
ед.ч. | но·та | |
---|---|---|
членувано | но·та·та | |
мн.ч. | но·ти | |
членувано | но·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Графически знак за отбелязване на музикален тон или самият тон. Познавам нотите. Изпя нотата неправилно.
- Само мн. Запис на музикално произведение с такива знаци. Свиря по ноти.
- Прен. Оттенък, нюанс, промяна в тона, която изразява някакво чувство. В гласа му долових радостни ноти.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Руски
Съществително име
нóта
- нота