норма

норма (български)

норма ±

ед.ч.		нор·ма
	членувано	нор·ма·та
мн.ч.		нор·ми
	членувано	нор·ми·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Зададена (установена) мярка, зададен (установен) порядък.

Етимология

Думата е с латински произход, от лат. norma, но в българския е навлязла чрез посредничеството на френския – фр. norme, руския – рус. норма, или немския – нем. Norm (неуточнено).

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Norm норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: норма словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: norme холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• правило, предписание, закон, ред
• предел, определено, граница, ограничение, рамка, лимит
• мярка, мерило, доза, размер
• мащаб
• образец
• дял, част, процент, квота, наряд, пай, участие
• критерий
• стандарт, мостра, равнище, ниво
• тарифа, степен