натъртвам
Облик
натъртвам (български)
Сегашно време | на·тър·т·вам |
---|---|
Мин. св. време | на·тър·т·вах |
Мин. несв. време | на·тър·т·вах |
Повел. наклонение | на·тър·т·вай |
Мин. страд. причастие | на·тър·т·ван |
Мин. деят. св. причастие | на·тър·т·вал |
Мин. деят. несв. причастие | на·тър·т·вал |
Сегашно деят. причастие | на·тър·т·ващ |
Деепричастие | на·тър·т·вай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186, преходен
(класификация — несвършен)
- С натиск или удар със или о тъп предмет причинявам увреждане на тъкани или орган, на част от тялото, свързано с болезненост, подуване, но без счупване, открита рана или външен кръвоизлив. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- набивам, контузя, наранявам, пребивам
- наблягам, подсилвам, подчертавам
- причинявам болка на, убивам
- произнасям с ударение, изтъквам, акцентувам