нарушаване
Облик
нарушаване (български)
ед.ч. | на·ру·ша·ва·не | |
---|---|---|
членувано | на·ру·ша·ва·не·то | |
мн.ч. | на·ру·ша·ва·ния | |
членувано | на·ру·ша·ва·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 71
- Постъпване по начин, който проявява неспазване на установен ред, правило или закон.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
нарушение, престъпване, смущаване