наречие

наречие (български)

наречие ±

ед.ч.		на·ре·чие
	членувано	на·ре·чи·е·то
мн.ч.		на·ре·чия
	членувано	на·ре·чи·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

Наречието е неизменна и самостоятелна част на речта, която показва признаците на действието, качеството или обстоятелствата, при които то протича. Отговаря на въпроси като: къде? - напр. горе; (на)къде? - натам, назад; защо? - така; как? - бързо, бавно; защо? - защото, затова и др.

Превод

английски: adverb арабски: [[]] арменски: մակբայ африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: επίρρημα датски: adverbium, biord есперанто: [[]] естонски: määrsõna иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: adverbio италиански: avverbio китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: apstākļa vārds латински: adverbium литовски: prieveiksmis

немски: das Adverb, das Umstandswort, das Nebenwort норвежки: adverb персийски: [[]] полски: przysłówek португалски: [[]] румънски: adverb руски: наре́чие словашки: príslovka словенски: príslov сръбски: при́лог тайландски: [[]] турски: belirteç, zarf унгарски: határozószó фински: adverbi френски: adverbe холандски: bijwoord хърватски: [[]] чешки: příslovce шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• говор, език, диалект, провинциализъм
• дикция, произношение, изговор