наредба
Облик
наредба (български)
ед.ч. | на·ред·ба | |
---|---|---|
членувано | на·ред·ба·та | |
мн.ч. | на·ред·би | |
членувано | на·ред·би·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- (рядко) нещо наредено: поставено по местата, подредба
- мебелировка, обзавеждане
- (юр.) нещо наредено: указано как да се постъпва
- (остар.) разпоредба, правило
- подзаконов нормативен акт с ограничен обхват
Етимология
2.1. се ползва в по-стари актове - ЗДавн, КНРБ 1947, ЗЗД 1951; постепенно е изместено от разпоредба (още ЗС 1951), а се установява значение 2.2., особено след влизане в сила на ЗНА 1973.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- разпореждане, разпоредба, заповед, повеля, повеление, нареждане, постановление, предписание, инструкция
- правилник, устав, упътване, указание, порядък, закон, правило
- уредба, мебелировка, обзавеждане, обстановка
- указ, декрет, акт