наем

наем (български)

наем ±

ед.ч.		на·ем
	непълен член	на·е·ма
	пълен член	на·е·мът
мн.ч.		на·е·ми
	членувано	на·е·ми·те
бройна форма		на·е·ма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

рус. наем < старобълг. наѥмъ < *nа-jьmъ. *jьmъ е прич. от старобълг. ѩти „взема“.

Превод

английски: rent арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

заплащане, възнаграждение, заплата, награда