заплата
Облик
заплата (български)
ед.ч. | зап·ла·та | |
---|---|---|
членувано | зап·ла·та·та | |
мн.ч. | зап·ла·ти | |
членувано | зап·ла·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Определено парично възнаграждение на служител или работник, редовно изплащано в установени интервали от време.
- Остар. Възнаграждение, обикновено в пари, заплатено за някаква услуга или за някакъв предмет.
- Остар. Такса, налог.
- Прен. Остар. Отплата. // Възмездие.
Етимология
Фразеологични изрази
◊ На заплата съм. Работя, получавам заплата. Номинална работна заплата. Икон. Парична сума, която работникът получава срещу вложения от него труд. Реална работна заплата. Икон. Количество материални блага и услуги, които работникът може да закупи или заплати с работната си заплата. Стартова заплата. Финанс. Най-ниска заплата, определена предварително за някаква длъжност, която се получава при започване на работа на тази длъжност.
Превод
|
|
Синоними
- плата, надница, хонорар, възнаграждение
- доход, заплащане, отплащане, компенсация, обезщетение
- приход, припечелени пари
- доходи, приходи, печалба
- плащане, отплата
- наем, награда