набор
Облик
набор (български)
ед.ч. | на·бор | |
---|---|---|
непълен член | на·бо·ра | |
пълен член | на·бо·рът | |
мн.ч. | на·бо·ри | |
членувано | на·бо·ри·те | |
бройна форма | на·бо·ра | |
звателна форма | на·бо·ре |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- Текст, подготвен за печатане.
- Съвкупност от инструменти или други предмети.
- Гънки на дреха или на друга тъкан.
- воен. Мъже, които са родени през една и съща година и отбиват заедно военната си служба.
- разг. Връстник.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- набор в Речник на българския език