мяра
Облик
мяра (български)
ед.ч. | мя·ра | |
---|---|---|
членувано | мя·ра·та | |
мн.ч. | ме·ри | |
членувано | ме·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 43
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. мѣра от ие. *mē-: сродни думи: санскрит māti, mimāti „мери“, mātram, mātrā „мярка“, лат. mētior „меря“, греч. μέτρον „мярка“, гот. mēlа „чувал, мярка за зърно“, албан. mat, mаs „меря“, mаtё, mаsё „мярка“, mоt „година, време“, лит. metai „година“, гот. mitan, ст.в.н. mеʒʒаn „меря“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- мярка, размер, големина, доза, тегло
- критерий, мерило, аршин, мащаб, степен
- умереност, скромност, благоразумие, трезвост, трезвеност, разум
- край, норма, ограничение, рамка, предел, граница