мътя
Облик
мътя (български)
Сегашно време | мъ·тя |
---|---|
Мин. св. време | мъ·тих |
Мин. несв. време | мъ·тех |
Повел. наклонение | мъ·ти |
Мин. страд. причастие | мъ·тен |
Мин. деят. св. причастие | мъ·тил |
Мин. деят. несв. причастие | мъ·тел |
Сегашно деят. причастие | мъ·тещ |
Деепричастие | мъ·тей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 173, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. мѫтити, мѫштѫ (Супр.), сравнява се със староинд. manthayati, авест. mant- „тресе“, още лит. menčiu, męsti „бъркам“, mentis „лопатка за бъркане“, староисл. mondull „прът“.
Фразеологични изрази
Синоними
- размътвам
- разбърквам, смущавам, раздвижвам
- измътвам, люпя, излюпвам
- нарушавам покоя на, бъркам, размесвам
Превод
|
|