мутра
Облик
мутра (български)
ед.ч. | мут·ра | |
---|---|---|
членувано | мут·ра·та | |
мн.ч. | мут·ри | |
членувано | мут·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Неприятно, грозно лице. Пример: Не искам да виждам повече мутрата ти тук.
- Гримаса, мимика. Пример: Кисела мутра.
- Представител на силова групировка в България след 1989 г.; „борец“
Етимология
От нгр. μούτρο „лице, муцуна; разбойник, измамник“ < итал. mutria „муцуна“, сродна с исп. morro, порт. morra, ст.-фр. mourre „муцуна“, ит. (диал.) moragia, muraja, moraccia, пров. moralha, фр. mouraille „конска муцуна“ < лат. *mutra, умал. *mutricula < баски mutur, muthur „муцуна“ (или някой сроден нему изчезнал език).
Фразеологични изрази
- Натривам мутрата (на някого) - Карам се, наругавам.
- Смазвам мутрата (на някого) - Бия жестоко, унищожавам някого.
- Мутрите рано или късно отиват в затворите.
Превод
|
|