мундщук
Облик
мундщук (български)
ед.ч. | мун·д·щук | |
---|---|---|
непълен член | мун·д·щу·ка | |
пълен член | мун·д·щу·кът | |
мн.ч. | мун·д·щу·ци | |
членувано | мун·д·щу·ци·те | |
бройна форма | мун·д·щу·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
В най-популярната си употреба мундщук означава накрайник на духов инструмент или нарга.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
дюза, накрайник, щуцер, струйник