муза

муза (български)

муза ±

ед.ч.		му·за
	членувано	му·за·та
мн.ч.		му·зи
	членувано	му·зи·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. В гръцката митология — всяка една от деветте богини, покровителки на изкуството и науките.
2. Прен. Източник на вдъхновение за поетична или артистична творческа дейност, олицетворен в образа на жена.

Превод

английски: muse арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: μούσα датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: musa италиански: muse китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Muse норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: муза словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: muse холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

вдъхновение, настроение