мужик
Облик
мужик (български)
ед.ч. | му·жик | |
---|---|---|
непълен член | му·жи·ка | |
пълен член | му·жи·кът | |
мн.ч. | му·жи·ци | |
членувано | му·жи·ци·те | |
бройна форма | му·жи·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- истор. Крепостен, зависим селянин в Царска Русия.
- книж. разш. Руски селянин.
- прен. остар. книж. Прост, необразован човек.
Етимология
От рус. мужик.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- мужик в РБЕ на ИБЕ
Руски
Съществително име, мъжки род
- руски (крепостен) селянин.
- мъж.
Произношение
- МФА: [mʊˈʐɨk]
Синоними
Антоними