мотика
Облик
мотика (български)
ед.ч. | мо·ти·ка | |
---|---|---|
членувано | мо·ти·ка·та | |
мн.ч. | мо·ти·ки | |
членувано | мо·ти·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Земеделско сечиво, за копане на малка дълбочина, плевене и т.н.
Етимология
старобълг. мотыка (Супр.), стопански термин - вероятно заемка от простонароднолат. *mattiūca „мотика“ > уелс. matog, ирл. mаdоg, англ. mattock „мотика“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|