монологичен
Облик
монологичен (български)
ед. ч. | м. р. | мо·но·ло·ги·чен | |
---|---|---|---|
непълен член | мо·но·ло·гич·ния | ||
пълен член | мо·но·ло·гич·ни·ят | ||
ж. р. | мо·но·ло·гич·на | ||
членувано | мо·но·ло·гич·на·та | ||
ср. р. | мо·но·ло·гич·но | ||
членувано | мо·но·ло·гич·но·то | ||
мн. ч. | мо·но·ло·гич·ни | ||
членувано | мо·но·ло·гич·ни·те |
Прилагателно име, тип
Който се отнася до монолог.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|