Направо към съдържанието

мисля

От Уикиречник

мисля (български)

Глагол, тип 173, несвършен вид

(класификация — ?)

  1. Разсъждавам, правя предположения и изводи. Мисля правилно.
  2. За какво/за кого. Създавам представа в мислите си за някого или нещо. Мисля за мама и за очакваната среща с нея.
  3. Стремя се мислено да разреша някакъв проблем, като умът ми е съсредоточен върху него. Мисля върху поставения проблем.
  4. Имам становище по даден въпрос, преценявам. Какво мислиш за неговата постъпка?
  5. Смятам да извърша нещо, имам желание за нещо. Мисля да почета някоя книжка.
  6. Прен. Бездействам, не правя нищо, стоя умислен. Стига си мислила, ами действай!
  7. Възвр. Смятам се за някакъв (за такъв, какъвто всъщност не съм). Мисли се за голям началник. Мисли се за голям играч.

Етимология

ст.-бълг. мыслити, мышлѭ βούλεσθαι (Зогр., Мар., Асем., Супр.), производен на мисъл.

Фразеологични изрази

  1. Мисля, следователно съществувам.
  2. Всеки мисли за себе си, за интересите си.
  3. Мисля си каквото си мисля.
  4. Смятам, на мнение съм, намирам за добре.


Синоними



Превод