мисля
Облик
мисля (български)
Сегашно време | мис·ля |
---|---|
Мин. св. време | мис·лих |
Мин. несв. време | мис·лех |
Повел. наклонение | мис·ли |
Мин. страд. причастие | мис·лен |
Мин. деят. св. причастие | мис·лил |
Мин. деят. несв. причастие | мис·лел |
Сегашно деят. причастие | мис·лещ |
Деепричастие | мис·лей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 173, несвършен вид
(класификация — ?)
- Разсъждавам, правя предположения и изводи. Мисля правилно.
- За какво/за кого. Създавам представа в мислите си за някого или нещо. Мисля за мама и за очакваната среща с нея.
- Стремя се мислено да разреша някакъв проблем, като умът ми е съсредоточен върху него. Мисля върху поставения проблем.
- Имам становище по даден въпрос, преценявам. Какво мислиш за неговата постъпка?
- Смятам да извърша нещо, имам желание за нещо. Мисля да почета някоя книжка.
- Прен. Бездействам, не правя нищо, стоя умислен. Стига си мислила, ами действай!
- Възвр. Смятам се за някакъв (за такъв, какъвто всъщност не съм). Мисли се за голям началник. Мисли се за голям играч.
Етимология
ст.-бълг. мыслити, мышлѭ βούλεσθαι (Зогр., Мар., Асем., Супр.), производен на мисъл.
Фразеологични изрази
- Мисля, следователно съществувам.
- Всеки мисли за себе си, за интересите си.
- Мисля си каквото си мисля.
- Смятам, на мнение съм, намирам за добре.
Синоними
- разсъждавам, размишлявам, обмислям, обсъждам, напрягам си мисълта, съдя
- кроя, тъкмя, глася, нагласявам, замислям, проектирам
- считам, смятам, на мнение съм, предполагам, допускам
- грижа се, безпокоя се, тревожа се
- поддържам мнение, твърдя
- помислям, замислям се
- струва ми се
- премислям, преценявам внимателно
Превод
|
|