миризма
Облик
миризма (български)
ед.ч. | ми·риз·ма | |
---|---|---|
членувано | ми·риз·ма·та | |
мн.ч. | ми·риз·ми | |
членувано | ми·риз·ми·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Физично свойство на вещество, което действа върху обонянието. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- мирис, дъх
- воня, зловоние, смрад
- еманация, излъчено вещество, миризми, изпарения
- аромат, благоухание, ухание