мир
Облик
мир (български)
ед.ч. | мир | |
---|---|---|
непълен член | ми·ра | |
пълен член | ми·рът | |
мн.ч. | — | |
членувано | — | |
бройна форма | — | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 40a
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
стбълг. миръ εἰρήνη, κόσμος „мир, свят“ (Остром., Супр.). Праслав. *mirъ „мир“ без сигурна етмология. Значението „свят“ е калка на лат. pax romana. Старолит. mieras, латв. miers „мир“ са вероятно заети от слав. *mirъ.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
- тишина, спокойствие, покой, застой, безмълвие, самота
- примирение, съгласие, сговор, разбирателство, споразумение
- свят, вселена, природа, всемир
- примирие
- психология, душа, душевност, изживявания, преживявания, представи
- земното кълбо, земята, планетата, вселената, планета, звезда
- почивка, отдих, отмора