миг
Облик
миг (български)
ед.ч. | миг | |
---|---|---|
непълен член | ми·га | |
пълен член | ми·гът | |
мн.ч. | ми·го·ве | |
членувано | ми·го·ве·те | |
бройна форма | ми·га | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Изключително кратък момент. Много бърз, светкавичен и малък отрязък от време.
Етимология
Сродни думи: лит. miegas „сън“, латв. miegt „жумя“ от ие. *meig-
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
мигновение, момент, минута, секунда, час
Сродни думи
Производни думи
Руски
Съществително име, мъжки род
миг
- миг