место
Облик
место (български)
ед.ч. | мес·то | |
---|---|---|
членувано | мес·то·то | |
мн.ч. | мес·та | |
членувано | мес·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- диал. Място.
Етимология
От праслав. *město.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- место в Речник на българския език